6.12.2016 г., 7:50

Nocturne

1.1K 4 7

Тази вечер улиците бяха празни.

Единствен пешеходец бе дъждът.

Сгърчен мрак, олющени фасади

и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.

 

Уличните лампи бяха стражи -

пазеха дървета от пожар,

а светът се отразяваше безстрастно

във небе, изцапано със вар.

 

Лунен лъч удари на паважа плесница.

Чифт тихи стъпки заридаха в нощта.

За 40 сребърника предал тишината

един черен шлифер разкъса дъжда.

 

Нарешетен чадър се огледа във локва,

предсмъртен писък разстреля нощта.

Закрещяха върбите във лудост, когато

в огън намериха своите листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ценка Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...