6.12.2016 г., 7:50

Nocturne

1.1K 4 7

Тази вечер улиците бяха празни.

Единствен пешеходец бе дъждът.

Сгърчен мрак, олющени фасади

и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.

 

Уличните лампи бяха стражи -

пазеха дървета от пожар,

а светът се отразяваше безстрастно

във небе, изцапано със вар.

 

Лунен лъч удари на паважа плесница.

Чифт тихи стъпки заридаха в нощта.

За 40 сребърника предал тишината

един черен шлифер разкъса дъжда.

 

Нарешетен чадър се огледа във локва,

предсмъртен писък разстреля нощта.

Закрещяха върбите във лудост, когато

в огън намериха своите листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ценка Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...