6 дек. 2016 г., 07:50

Nocturne

1.1K 4 7

Тази вечер улиците бяха празни.

Единствен пешеходец бе дъждът.

Сгърчен мрак, олющени фасади

и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.

 

Уличните лампи бяха стражи -

пазеха дървета от пожар,

а светът се отразяваше безстрастно

във небе, изцапано със вар.

 

Лунен лъч удари на паважа плесница.

Чифт тихи стъпки заридаха в нощта.

За 40 сребърника предал тишината

един черен шлифер разкъса дъжда.

 

Нарешетен чадър се огледа във локва,

предсмъртен писък разстреля нощта.

Закрещяха върбите във лудост, когато

в огън намериха своите листа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ценка Гарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...