Dec 6, 2016, 7:50 AM

Nocturne

  Poetry
1.1K 4 7

Тази вечер улиците бяха празни.

Единствен пешеходец бе дъждът.

Сгърчен мрак, олющени фасади

и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.

 

Уличните лампи бяха стражи -

пазеха дървета от пожар,

а светът се отразяваше безстрастно

във небе, изцапано със вар.

 

Лунен лъч удари на паважа плесница.

Чифт тихи стъпки заридаха в нощта.

За 40 сребърника предал тишината

един черен шлифер разкъса дъжда.

 

Нарешетен чадър се огледа във локва,

предсмъртен писък разстреля нощта.

Закрещяха върбите във лудост, когато

в огън намериха своите листа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ценка Гарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...