8 jul 2009, 10:50

Ноември

1.3K 0 2

 

   Ноември

 

 


Още мечтая за нашите зими,

за отрупаните снежни пътеки.

Мечтая за утрините хладни,

за клоните, от скрежа пленени.

 

 

Сънувам ноемврийската ни среща.

Сънувам те, все тaкa в бяло облечена,

на пейка сред романтичната пустош,

в разкошната ни приказка ледена.

 

 

Душите са заедно красиво остарели

и през зимите на нашата приказка.

Спомен ще пазя под косите си сиви

и до гроб, любовта ни е истинска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бих казала лудост, ако е откровена и истинска, Петя! Но за всеки различно...
    Стихотворението ти е изпълнено със силни чувства... Разглеждайки същността на въпросния лирически герой (незнам, но предполагам, че си ти) намирам доста мъдрост в мечтите му. Ето тук:
    Душите са заедно красиво остарели

    и през зимите на нашата приказка.

    Спомен ще пазя под косите си сиви

    и до гроб, любовта ни е истинска.

    Мисли и за бъдещето- похвално, понеже не винаги тя ще е с бялата рокля, с която я е видял... Бялото малко по малко ще се премества към косите й,докато не я превърне в ледената кралица- на външен вид естествено! Браво!
  • В очите запази младостта и лудостта, наречена любов...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...