8 jul 2009, 10:50

Ноември

1.3K 0 2

 

   Ноември

 

 


Още мечтая за нашите зими,

за отрупаните снежни пътеки.

Мечтая за утрините хладни,

за клоните, от скрежа пленени.

 

 

Сънувам ноемврийската ни среща.

Сънувам те, все тaкa в бяло облечена,

на пейка сред романтичната пустош,

в разкошната ни приказка ледена.

 

 

Душите са заедно красиво остарели

и през зимите на нашата приказка.

Спомен ще пазя под косите си сиви

и до гроб, любовта ни е истинска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бих казала лудост, ако е откровена и истинска, Петя! Но за всеки различно...
    Стихотворението ти е изпълнено със силни чувства... Разглеждайки същността на въпросния лирически герой (незнам, но предполагам, че си ти) намирам доста мъдрост в мечтите му. Ето тук:
    Душите са заедно красиво остарели

    и през зимите на нашата приказка.

    Спомен ще пазя под косите си сиви

    и до гроб, любовта ни е истинска.

    Мисли и за бъдещето- похвално, понеже не винаги тя ще е с бялата рокля, с която я е видял... Бялото малко по малко ще се премества към косите й,докато не я превърне в ледената кралица- на външен вид естествено! Браво!
  • В очите запази младостта и лудостта, наречена любов...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...