PetroffSlav (Слав Петров) PetroffSlav (Слав Петров)
1 43
Jul 8, 2009, 10:50 AM

Ноември

1.3K 0 2

 

   Ноември

 

 


Още мечтая за нашите зими,

за отрупаните снежни пътеки.

Мечтая за утрините хладни,

за клоните, от скрежа пленени.

 

 

Сънувам ноемврийската ни среща.

Сънувам те, все тaкa в бяло облечена,

на пейка сред романтичната пустош,

в разкошната ни приказка ледена.

 

 

Душите са заедно красиво остарели

и през зимите на нашата приказка.

Спомен ще пазя под косите си сиви

и до гроб, любовта ни е истинска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слав Петров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Monny (Симона Гълъбова)
    Monny (Симона Гълъбова)
    Не бих казала лудост, ако е откровена и истинска, Петя! Но за всеки различно...
    Стихотворението ти е изпълнено със силни чувства... Разглеждайки същността на въпросния лирически герой (незнам, но предполагам, че си ти) намирам доста мъдрост в мечтите му. Ето тук:
    Душите са заедно красиво остарели

    и през зимите на нашата приказка.

    Спомен ще пазя под косите си сиви

    и до гроб, любовта ни е истинска.

    Мисли и за бъдещето- похвално, понеже не винаги тя ще е с бялата рокля, с която я е видял... Бялото малко по малко ще се премества към косите й,докато не я превърне в ледената кралица- на външен вид естествено! Браво!
  • azura_luna (Петя Стефанова)
    azura_luna (Петя Стефанова)
    В очите запази младостта и лудостта, наречена любов...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0