8.07.2009 г., 10:50

Ноември

1.3K 0 2

 

   Ноември

 

 


Още мечтая за нашите зими,

за отрупаните снежни пътеки.

Мечтая за утрините хладни,

за клоните, от скрежа пленени.

 

 

Сънувам ноемврийската ни среща.

Сънувам те, все тaкa в бяло облечена,

на пейка сред романтичната пустош,

в разкошната ни приказка ледена.

 

 

Душите са заедно красиво остарели

и през зимите на нашата приказка.

Спомен ще пазя под косите си сиви

и до гроб, любовта ни е истинска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не бих казала лудост, ако е откровена и истинска, Петя! Но за всеки различно...
    Стихотворението ти е изпълнено със силни чувства... Разглеждайки същността на въпросния лирически герой (незнам, но предполагам, че си ти) намирам доста мъдрост в мечтите му. Ето тук:
    Душите са заедно красиво остарели

    и през зимите на нашата приказка.

    Спомен ще пазя под косите си сиви

    и до гроб, любовта ни е истинска.

    Мисли и за бъдещето- похвално, понеже не винаги тя ще е с бялата рокля, с която я е видял... Бялото малко по малко ще се премества към косите й,докато не я превърне в ледената кралица- на външен вид естествено! Браво!
  • В очите запази младостта и лудостта, наречена любов...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...