Ноември

Поэзия » Пейзажная

1.3K 0 2

Ноември

Още мечтая за нашите зими,

за отрупаните снежни пътеки.

Мечтая за утрините хладни,

за клоните, от скрежа пленени.

Сънувам ноемврийската ни среща.

Сънувам те, все тaкa в бяло облечена,

на пейка сред романтичната пустош,

в разкошната ни приказка ледена.

Душите са заедно красиво остарели

и през зимите на нашата приказка.

Спомен ще пазя под косите си сиви

и до гроб, любовта ни е истинска.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Monny (Симона Гълъбова)

Не бих казала лудост, ако е откровена и истинска, Петя! Но за всеки различно...
Стихотворението ти е изпълнено със силни чувства... Разглеждайки същността на въпросния лирически герой (незнам, но предполагам, че си ти) намирам доста мъдрост в мечтите му. Ето тук:
Душите са заедно красиво остарели

и през зимите на нашата приказка.

Спомен ще пазя под косите си сиви

и до гроб, любовта ни е истинска.

Мисли и за бъдещето- похвално, понеже не винаги тя ще е с бялата рокля, с която я е видял... Бялото малко по малко ще се премества към косите й,докато не я превърне в ледената кралица- на външен вид естествено! Браво!

2010-04-08T11:31:16+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

В очите запази младостта и лудостта, наречена любов...

2009-12-12T12:47:48+02:00