8 nov 2017, 19:44

Ноември

  Poesía
1.2K 0 2

Навън е студено,
но слънце грее,
от студа прогонено,
птичка не пее.

 

Самотно е, влажно е,
децата не играят вън.
Зимата крачи важно,
вече се чува първият звън.

 

Ноември дойде,
тъжна песен запя,
разтворил широко ръце,
смехът във въздуха замря.

 

Ноември без теб е студен,
в нощта стоя сама,
животът днес е труден,
целият ще мине в борба. 

 

Отново е Ноември,
за пореден път,
след това Декември,
ще посипе сняг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...