8 nov 2017, 19:44

Ноември

  Poesía
1.2K 0 2

Навън е студено,
но слънце грее,
от студа прогонено,
птичка не пее.

 

Самотно е, влажно е,
децата не играят вън.
Зимата крачи важно,
вече се чува първият звън.

 

Ноември дойде,
тъжна песен запя,
разтворил широко ръце,
смехът във въздуха замря.

 

Ноември без теб е студен,
в нощта стоя сама,
животът днес е труден,
целият ще мине в борба. 

 

Отново е Ноември,
за пореден път,
след това Декември,
ще посипе сняг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...