Навън е студено,
но слънце грее,
от студа прогонено,
птичка не пее.
Самотно е, влажно е,
децата не играят вън.
Зимата крачи важно,
вече се чува първият звън.
Ноември дойде,
тъжна песен запя,
разтворил широко ръце,
смехът във въздуха замря.
Ноември без теб е студен,
в нощта стоя сама,
животът днес е труден,
целият ще мине в борба.
Отново е Ноември,
за пореден път,
след това Декември,
ще посипе сняг.
© Диана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
