Навън е студено,
но слънце грее,
от студа прогонено,
птичка не пее.
Самотно е, влажно е,
децата не играят вън.
Зимата крачи важно,
вече се чува първият звън.
Ноември дойде,
тъжна песен запя,
разтворил широко ръце,
смехът във въздуха замря.
Ноември без теб е студен,
в нощта стоя сама,
животът днес е труден,
целият ще мине в борба.
Отново е Ноември,
за пореден път,
след това Декември,
ще посипе сняг.
© Диана All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
