8 нояб. 2017 г., 19:44

Ноември

1.2K 0 2

Навън е студено,
но слънце грее,
от студа прогонено,
птичка не пее.

 

Самотно е, влажно е,
децата не играят вън.
Зимата крачи важно,
вече се чува първият звън.

 

Ноември дойде,
тъжна песен запя,
разтворил широко ръце,
смехът във въздуха замря.

 

Ноември без теб е студен,
в нощта стоя сама,
животът днес е труден,
целият ще мине в борба. 

 

Отново е Ноември,
за пореден път,
след това Декември,
ще посипе сняг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...