laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
29 oct 2016, 23:12

Ноември 

  Poesía » Otra
529 3 5

Ноември се навежда като сянка

над голи, изоставени дървета.

И вятърът звъни с безброй камбанки

из пълни с шума есенни дерета.

 

Потръпваме под скучните чадъри.

Дъждът си пее монотонна песен.

И небосводът, лъскаво-бакърен

прихлупва с длани мислите унесен.

 

Тъгата – рижа, дебнеща лисица,

се скрива тихо в тайните ни мисли.

И на луната кръглата зеница

със есенен възторг над нас надвисва.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??