Oct 29, 2016, 11:12 PM

Ноември 

  Poetry » Other
618 3 5
Ноември се навежда като сянка
над голи, изоставени дървета.
И вятърът звъни с безброй камбанки
из пълни с шума есенни дерета.
Потръпваме под скучните чадъри.
Дъждът си пее монотонна песен.
И небосводът, лъскаво-бакърен
прихлупва с длани мислите унесен.
Тъгата – рижа, дебнеща лисица,
се скрива тихо в тайните ни мисли.
И на луната кръглата зеница
със есенен възторг над нас надвисва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??