29 окт. 2016 г., 23:12

Ноември 

  Поэзия » Другая
528 3 5

Ноември се навежда като сянка

над голи, изоставени дървета.

И вятърът звъни с безброй камбанки

из пълни с шума есенни дерета.

 

Потръпваме под скучните чадъри.

Дъждът си пее монотонна песен.

И небосводът, лъскаво-бакърен

прихлупва с длани мислите унесен.

 

Тъгата – рижа, дебнеща лисица,

се скрива тихо в тайните ни мисли.

И на луната кръглата зеница

със есенен възторг над нас надвисва.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??