Ноември
Ноември се навежда като сянка
над голи, изоставени дървета.
И вятърът звъни с безброй камбанки
из пълни с шума есенни дерета.
Потръпваме под скучните чадъри.
Дъждът си пее монотонна песен.
И небосводът, лъскаво-бакърен
прихлупва с длани мислите унесен.
Тъгата – рижа, дебнеща лисица,
се скрива тихо в тайните ни мисли.
И на луната кръглата зеница
със есенен възторг над нас надвисва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
