29.10.2016 г., 23:12 ч.

Ноември 

  Поезия » Друга
569 3 5

Ноември се навежда като сянка

над голи, изоставени дървета.

И вятърът звъни с безброй камбанки

из пълни с шума есенни дерета.

 

Потръпваме под скучните чадъри.

Дъждът си пее монотонна песен.

И небосводът, лъскаво-бакърен

прихлупва с длани мислите унесен.

 

Тъгата – рижа, дебнеща лисица,

се скрива тихо в тайните ни мисли.

И на луната кръглата зеница

със есенен възторг над нас надвисва.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??