1 nov 2020, 0:50

Ноември

  Poesía
846 2 2

Не бързай , Ноември не бързай...

Превръща се времето в бързей.

Тъгата в листата се скрива.

Но тръгва сърдечната крива

нагоре във нощите влажни.

И само две устни са важни.

И само очите не млъкват,

макар че в душите се мръква.

Октомври багажа си стяга.

Не иска да тръгва, но бяга

по ситните бръчки на дните.

Надежди и мисли ... Едните

политат над сънни простори,

а другите в стаи просторни

блестят и мъждукат смирени.

Да, чувствата като сирени,

бучат в нас, гласа си надигат

все гонят се , не се настигат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...