1.11.2020 г., 0:50

Ноември

838 2 2

Не бързай , Ноември не бързай...

Превръща се времето в бързей.

Тъгата в листата се скрива.

Но тръгва сърдечната крива

нагоре във нощите влажни.

И само две устни са важни.

И само очите не млъкват,

макар че в душите се мръква.

Октомври багажа си стяга.

Не иска да тръгва, но бяга

по ситните бръчки на дните.

Надежди и мисли ... Едните

политат над сънни простори,

а другите в стаи просторни

блестят и мъждукат смирени.

Да, чувствата като сирени,

бучат в нас, гласа си надигат

все гонят се , не се настигат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...