1.11.2020 г., 0:50

Ноември

848 2 2

Не бързай , Ноември не бързай...

Превръща се времето в бързей.

Тъгата в листата се скрива.

Но тръгва сърдечната крива

нагоре във нощите влажни.

И само две устни са важни.

И само очите не млъкват,

макар че в душите се мръква.

Октомври багажа си стяга.

Не иска да тръгва, но бяга

по ситните бръчки на дните.

Надежди и мисли ... Едните

политат над сънни простори,

а другите в стаи просторни

блестят и мъждукат смирени.

Да, чувствата като сирени,

бучат в нас, гласа си надигат

все гонят се , не се настигат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...