Ноември
Не бързай , Ноември не бързай...
Превръща се времето в бързей.
Тъгата в листата се скрива.
Но тръгва сърдечната крива
нагоре във нощите влажни.
И само две устни са важни.
И само очите не млъкват,
макар че в душите се мръква.
Октомври багажа си стяга.
Не иска да тръгва, но бяга
по ситните бръчки на дните.
Надежди и мисли ... Едните
политат над сънни простори,
а другите в стаи просторни
блестят и мъждукат смирени.
Да, чувствата като сирени,
бучат в нас, гласа си надигат
все гонят се , не се настигат...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
