1 нояб. 2020 г., 00:50

Ноември

843 2 2

Не бързай , Ноември не бързай...

Превръща се времето в бързей.

Тъгата в листата се скрива.

Но тръгва сърдечната крива

нагоре във нощите влажни.

И само две устни са важни.

И само очите не млъкват,

макар че в душите се мръква.

Октомври багажа си стяга.

Не иска да тръгва, но бяга

по ситните бръчки на дните.

Надежди и мисли ... Едните

политат над сънни простори,

а другите в стаи просторни

блестят и мъждукат смирени.

Да, чувствата като сирени,

бучат в нас, гласа си надигат

все гонят се , не се настигат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...