1 нояб. 2020 г., 00:50

Ноември

840 2 2

Не бързай , Ноември не бързай...

Превръща се времето в бързей.

Тъгата в листата се скрива.

Но тръгва сърдечната крива

нагоре във нощите влажни.

И само две устни са важни.

И само очите не млъкват,

макар че в душите се мръква.

Октомври багажа си стяга.

Не иска да тръгва, но бяга

по ситните бръчки на дните.

Надежди и мисли ... Едните

политат над сънни простори,

а другите в стаи просторни

блестят и мъждукат смирени.

Да, чувствата като сирени,

бучат в нас, гласа си надигат

все гонят се , не се настигат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...