7 nov 2017, 21:18

Ноемврийски етюд

  Poesía » Civil
2.4K 5 16

 

Вълшебник пак рисува есента,

върху платно от ноемврийско сиво.

Погалва с четка жълтите листа

и ги превръща в пламъчета живи.

 

В палитрата прибавя щипка злато,

любовен трепет, мъничко тъга.

И хуква споменът  за страстно лято,      

след  смях  звънлив и боси стъпала...

 

Вълшебникът рисува есента

а зад гърба му крадешком наднича

тъжен клоун с хиляди лица -

гората своя приказен костюм съблича.

 

Върху платно от ноемврийско сиво

дъжд барабани - последни щрихи.

Вълшебството,  полека си отива

и стъпките му, стават все по-тихи...

 

Кирил Ганчев / Кирето /, 07.11.2017 г., Бургас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ти, Силве!
    Веси, щом е докоснала нечие сърце, значи картината е поне добра. За другото, художниците имат думата. Аз също рисувам...
    Поздравче сърдечно!
    Ани, знам, че си ценител, тази твоя образност означава много за мен. Благодаря Ти!
    Благодаря, Жен, даваш ми стимул да пиша и по-добри неща!
  • Красота!
  • Прекрасна образна картина, майсторски сътворена от талантлива ръка! Аплодисменти!
  • Добре си съчетал всички пъстри есенни нюанси от палитрата в една картина, в която есента върви кам сивите нюанси - тези на оголените клони.
    Но ти можеш и да рисуваш както с четка, така и с думички.
  • стихът ти е великолепен, Кикс...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...