7 nov 2017, 21:18

Ноемврийски етюд

  Poesía » Civil
2.4K 5 16

 

Вълшебник пак рисува есента,

върху платно от ноемврийско сиво.

Погалва с четка жълтите листа

и ги превръща в пламъчета живи.

 

В палитрата прибавя щипка злато,

любовен трепет, мъничко тъга.

И хуква споменът  за страстно лято,      

след  смях  звънлив и боси стъпала...

 

Вълшебникът рисува есента

а зад гърба му крадешком наднича

тъжен клоун с хиляди лица -

гората своя приказен костюм съблича.

 

Върху платно от ноемврийско сиво

дъжд барабани - последни щрихи.

Вълшебството,  полека си отива

и стъпките му, стават все по-тихи...

 

Кирил Ганчев / Кирето /, 07.11.2017 г., Бургас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ти, Силве!
    Веси, щом е докоснала нечие сърце, значи картината е поне добра. За другото, художниците имат думата. Аз също рисувам...
    Поздравче сърдечно!
    Ани, знам, че си ценител, тази твоя образност означава много за мен. Благодаря Ти!
    Благодаря, Жен, даваш ми стимул да пиша и по-добри неща!
  • Красота!
  • Прекрасна образна картина, майсторски сътворена от талантлива ръка! Аплодисменти!
  • Добре си съчетал всички пъстри есенни нюанси от палитрата в една картина, в която есента върви кам сивите нюанси - тези на оголените клони.
    Но ти можеш и да рисуваш както с четка, така и с думички.
  • стихът ти е великолепен, Кикс...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...