7.11.2017 г., 21:18

Ноемврийски етюд

2.4K 5 16

 

Вълшебник пак рисува есента,

върху платно от ноемврийско сиво.

Погалва с четка жълтите листа

и ги превръща в пламъчета живи.

 

В палитрата прибавя щипка злато,

любовен трепет, мъничко тъга.

И хуква споменът  за страстно лято,      

след  смях  звънлив и боси стъпала...

 

Вълшебникът рисува есента

а зад гърба му крадешком наднича

тъжен клоун с хиляди лица -

гората своя приказен костюм съблича.

 

Върху платно от ноемврийско сиво

дъжд барабани - последни щрихи.

Вълшебството,  полека си отива

и стъпките му, стават все по-тихи...

 

Кирил Ганчев / Кирето /, 07.11.2017 г., Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ти, Силве!
    Веси, щом е докоснала нечие сърце, значи картината е поне добра. За другото, художниците имат думата. Аз също рисувам...
    Поздравче сърдечно!
    Ани, знам, че си ценител, тази твоя образност означава много за мен. Благодаря Ти!
    Благодаря, Жен, даваш ми стимул да пиша и по-добри неща!
  • Красота!
  • Прекрасна образна картина, майсторски сътворена от талантлива ръка! Аплодисменти!
  • Добре си съчетал всички пъстри есенни нюанси от палитрата в една картина, в която есента върви кам сивите нюанси - тези на оголените клони.
    Но ти можеш и да рисуваш както с четка, така и с думички.
  • стихът ти е великолепен, Кикс...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...