Ноемврийски етюд

Поезия » Гражданска

2.4K 5 16

Вълшебник пак рисува есента,

върху платно от ноемврийско сиво.

Погалва с четка жълтите листа

и ги превръща в пламъчета живи.

В палитрата прибавя щипка злато,

любовен трепет, мъничко тъга.

И хуква споменът за страстно лято,

след смях звънлив и боси стъпала...

Вълшебникът рисува есента

а зад гърба му крадешком наднича

тъжен клоун с хиляди лица -

гората своя приказен костюм съблича.

Върху платно от ноемврийско сиво

дъжд барабани - последни щрихи.

Вълшебството, полека си отива

и стъпките му, стават все по-тихи...

Кирил Ганчев / Кирето /, 07.11.2017 г., Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

muhaninja (Кирил Ганчев)

Благодаря Ти, Силве!
Веси, щом е докоснала нечие сърце, значи картината е поне добра. За другото, художниците имат думата. Аз също рисувам...
Поздравче сърдечно!
Ани, знам, че си ценител, тази твоя образност означава много за мен. Благодаря Ти!
Благодаря, Жен, даваш ми стимул да пиша и по-добри неща!

2017-12-04T23:48:22+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красота!

2017-11-10T14:39:03+02:00
Веси_Еси (Еси)

Прекрасна образна картина, майсторски сътворена от талантлива ръка! Аплодисменти!

2017-11-10T06:54:59+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Добре си съчетал всички пъстри есенни нюанси от палитрата в една картина, в която есента върви кам сивите нюанси - тези на оголените клони.
Но ти можеш и да рисуваш както с четка, така и с думички.

2017-11-08T21:05:09+02:00
jenyivanova (Jasmin)

стихът ти е великолепен, Кикс...

2017-11-08T19:36:19+02:00