Вълшебник пак рисува есента,
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.
В палитрата прибавя щипка злато,
любовен трепет, мъничко тъга.
И хуква споменът за страстно лято,
след смях звънлив и боси стъпала...
Вълшебникът рисува есента
а зад гърба му крадешком наднича
тъжен клоун с хиляди лица -
гората своя приказен костюм съблича. ...