muhaninja (Кирил Ганчев)
34 227

Nov 7, 2017, 9:18 PM

Ноемврийски етюд

Poetry » Civic

2.4K 5 16

Вълшебник пак рисува есента,

върху платно от ноемврийско сиво.

Погалва с четка жълтите листа

и ги превръща в пламъчета живи.

В палитрата прибавя щипка злато,

любовен трепет, мъничко тъга.

И хуква споменът за страстно лято,

след смях звънлив и боси стъпала...

Вълшебникът рисува есента

а зад гърба му крадешком наднича

тъжен клоун с хиляди лица -

гората своя приказен костюм съблича.

Върху платно от ноемврийско сиво

дъжд барабани - последни щрихи.

Вълшебството, полека си отива

и стъпките му, стават все по-тихи...

Кирил Ганчев / Кирето /, 07.11.2017 г., Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

muhaninja (Кирил Ганчев)

Благодаря Ти, Силве!
Веси, щом е докоснала нечие сърце, значи картината е поне добра. За другото, художниците имат думата. Аз също рисувам...
Поздравче сърдечно!
Ани, знам, че си ценител, тази твоя образност означава много за мен. Благодаря Ти!
Благодаря, Жен, даваш ми стимул да пиша и по-добри неща!

2017-12-04T23:48:22+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красота!

2017-11-10T14:39:03+02:00
Веси_Еси (Еси)

Прекрасна образна картина, майсторски сътворена от талантлива ръка! Аплодисменти!

2017-11-10T06:54:59+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Добре си съчетал всички пъстри есенни нюанси от палитрата в една картина, в която есента върви кам сивите нюанси - тези на оголените клони.
Но ти можеш и да рисуваш както с четка, така и с думички.

2017-11-08T21:05:09+02:00
jenyivanova (Jasmin)

стихът ти е великолепен, Кикс...

2017-11-08T19:36:19+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0