Вълшебник пак рисува есента,
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.
В палитрата прибавя щипка злато,
любовен трепет, мъничко тъга.
И хуква споменът за страстно лято,
след смях звънлив и боси стъпала...
Вълшебникът рисува есента
а зад гърба му крадешком наднича
тъжен клоун с хиляди лица -
гората своя приказен костюм съблича.
Върху платно от ноемврийско сиво
дъжд барабани - последни щрихи.
Вълшебството, полека си отива
и стъпките му, стават все по-тихи...
Кирил Ганчев / Кирето /, 07.11.2017 г., Бургас
© Кирил Ганчев Все права защищены
Веси, щом е докоснала нечие сърце, значи картината е поне добра. За другото, художниците имат думата. Аз също рисувам...
Поздравче сърдечно!
Ани, знам, че си ценител, тази твоя образност означава много за мен. Благодаря Ти!
Благодаря, Жен, даваш ми стимул да пиша и по-добри неща!