5 nov 2006, 0:32

Ноемврийски сняг

  Poesía
713 0 3
Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих
яката си вдигнах,
ръкавици кожени
на ръцете си сложих.
На краката обух
по-дебели чорапи,
прогнозата чух
и отворих вратата.
Но снегът бе спрял,
а слънцето печеше,
направо заврях
и ми стана горещо.
Върнах се отново
и дрехите хвърлих
вратата отворих
и...направо замръзнах!....
Снегът пак валеше,
а слънцето се скрило
и по студено беше
ветровито и противно....
И отново се върнах
и пак се навлякох,
но часовника зърнах
и се отказах...
А навън пак печеше
и сняг си валеше
животът си течеше,
дори и премръзнал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...