Nov 5, 2006, 12:32 AM

Ноемврийски сняг

  Poetry
711 0 3
Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих
яката си вдигнах,
ръкавици кожени
на ръцете си сложих.
На краката обух
по-дебели чорапи,
прогнозата чух
и отворих вратата.
Но снегът бе спрял,
а слънцето печеше,
направо заврях
и ми стана горещо.
Върнах се отново
и дрехите хвърлих
вратата отворих
и...направо замръзнах!....
Снегът пак валеше,
а слънцето се скрило
и по студено беше
ветровито и противно....
И отново се върнах
и пак се навлякох,
но часовника зърнах
и се отказах...
А навън пак печеше
и сняг си валеше
животът си течеше,
дори и премръзнал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...