5 нояб. 2006 г., 00:32

Ноемврийски сняг

710 0 3
Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих
яката си вдигнах,
ръкавици кожени
на ръцете си сложих.
На краката обух
по-дебели чорапи,
прогнозата чух
и отворих вратата.
Но снегът бе спрял,
а слънцето печеше,
направо заврях
и ми стана горещо.
Върнах се отново
и дрехите хвърлих
вратата отворих
и...направо замръзнах!....
Снегът пак валеше,
а слънцето се скрило
и по студено беше
ветровито и противно....
И отново се върнах
и пак се навлякох,
но часовника зърнах
и се отказах...
А навън пак печеше
и сняг си валеше
животът си течеше,
дори и премръзнал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...