8 mar 2020, 7:52

Ноев ковчег

  Poesía
2.4K 1 9

 

Насилник е бурята, разкоства най- милото,

в гнездата ви с гръм ще влети.

И бетонна стена, пред гнева ѝ издигната, 

няма шанс да ѝ устои.

 

Блюстител, стихията отнася най-свидното,

с прегради завихря игри.

Пронизва превитите, громи очевидното,

дух земен не ще я смири.

 

Изковете си Ноев ковчег над талазите,

с молитва срещнете рева,

съкровеното свише така ще опазите

и нетленната светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Краси, опитах да напомня и за тази гледна точка, която понякога забравяме.
  • Дано оцелее светлината в него. Светулка, хареса ми идеята!Замисли ме за образа на стихията като "блюстител".
  • Благодаря, Ангелче! Стой си на завет.☺
  • Благодаря, Мария! Много се радвам на одобрението ти! Поздрави!🌹🌻
  • Достатъчна е светулковата светлина на призивната ти поезия, Светулче!🌹 Интересна трактовка на темата ни поднасяш! Успех, мила!🌷🌹🌷

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...