8 mar 2020, 7:52

Ноев ковчег

  Poesía
2.4K 1 9

 

Насилник е бурята, разкоства най- милото,

в гнездата ви с гръм ще влети.

И бетонна стена, пред гнева ѝ издигната, 

няма шанс да ѝ устои.

 

Блюстител, стихията отнася най-свидното,

с прегради завихря игри.

Пронизва превитите, громи очевидното,

дух земен не ще я смири.

 

Изковете си Ноев ковчег над талазите,

с молитва срещнете рева,

съкровеното свише така ще опазите

и нетленната светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Краси, опитах да напомня и за тази гледна точка, която понякога забравяме.
  • Дано оцелее светлината в него. Светулка, хареса ми идеята!Замисли ме за образа на стихията като "блюстител".
  • Благодаря, Ангелче! Стой си на завет.☺
  • Благодаря, Мария! Много се радвам на одобрението ти! Поздрави!🌹🌻
  • Достатъчна е светулковата светлина на призивната ти поезия, Светулче!🌹 Интересна трактовка на темата ни поднасяш! Успех, мила!🌷🌹🌷

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...