8 mar 2020, 7:52

Ноев ковчег

  Poesía
2.4K 1 9

 

Насилник е бурята, разкоства най- милото,

в гнездата ви с гръм ще влети.

И бетонна стена, пред гнева ѝ издигната, 

няма шанс да ѝ устои.

 

Блюстител, стихията отнася най-свидното,

с прегради завихря игри.

Пронизва превитите, громи очевидното,

дух земен не ще я смири.

 

Изковете си Ноев ковчег над талазите,

с молитва срещнете рева,

съкровеното свише така ще опазите

и нетленната светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Краси, опитах да напомня и за тази гледна точка, която понякога забравяме.
  • Дано оцелее светлината в него. Светулка, хареса ми идеята!Замисли ме за образа на стихията като "блюстител".
  • Благодаря, Ангелче! Стой си на завет.☺
  • Благодаря, Мария! Много се радвам на одобрението ти! Поздрави!🌹🌻
  • Достатъчна е светулковата светлина на призивната ти поезия, Светулче!🌹 Интересна трактовка на темата ни поднасяш! Успех, мила!🌷🌹🌷

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....