8.03.2020 г., 7:52

Ноев ковчег

2.4K 1 9

 

Насилник е бурята, разкоства най- милото,

в гнездата ви с гръм ще влети.

И бетонна стена, пред гнева ѝ издигната, 

няма шанс да ѝ устои.

 

Блюстител, стихията отнася най-свидното,

с прегради завихря игри.

Пронизва превитите, громи очевидното,

дух земен не ще я смири.

 

Изковете си Ноев ковчег над талазите,

с молитва срещнете рева,

съкровеното свише така ще опазите

и нетленната светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Краси, опитах да напомня и за тази гледна точка, която понякога забравяме.
  • Дано оцелее светлината в него. Светулка, хареса ми идеята!Замисли ме за образа на стихията като "блюстител".
  • Благодаря, Ангелче! Стой си на завет.☺
  • Благодаря, Мария! Много се радвам на одобрението ти! Поздрави!🌹🌻
  • Достатъчна е светулковата светлина на призивната ти поезия, Светулче!🌹 Интересна трактовка на темата ни поднасяш! Успех, мила!🌷🌹🌷

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...