Н О Ж Ч Е
Отеснява ми делникът.
Пак е в кърпена риза.
Наклони се от чакане.
Като кулата в Пиза.
Отеснявам на себе си.
И съм мъртва сред живи.
Два ръкава белеят.
Но душата ми - сива.
С тях прегръщам по изгрев.
Слънценосна измама.
А в прегръдката - никой. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.