6.10.2011 г., 14:25 ч.

Ножче 

  Поезия » Любовна
701 0 30

 

 

       Н О Ж Ч Е

 

Отеснява ми делникът.

Пак е в кърпена риза.

Наклони се от чакане.

Като кулата в Пиза.

 

Отеснявам на себе си.

И съм мъртва сред живи.

Два ръкава белеят.

Но душата ми - сива.

 

С тях прегръщам по изгрев.

Слънценосна измама.

А в прегръдката - никой.

Даже мене ме няма.

 

Изчислявам ъглите.

Между страх и съмнение.

Прецъфтявам от истина.

В мен слепецът е с мнение.

 

А зениците - свити.

Любовта е мишена.

Зная кой е на спусъка.

И защо е ранена.

 

Кърпя риза отново.

За едно недоносче.

Но сърдито е слънцето.

Реже с лъч като с ножче.

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??