Oct 6, 2011, 2:25 PM

Ножче 

  Poetry » Love
764 0 30

 

 

       Н О Ж Ч Е

 

Отеснява ми делникът.

Пак е в кърпена риза.

Наклони се от чакане.

Като кулата в Пиза.

 

Отеснявам на себе си.

И съм мъртва сред живи.

Два ръкава белеят.

Но душата ми - сива.

 

С тях прегръщам по изгрев.

Слънценосна измама.

А в прегръдката - никой.

Даже мене ме няма.

 

Изчислявам ъглите.

Между страх и съмнение.

Прецъфтявам от истина.

В мен слепецът е с мнение.

 

А зениците - свити.

Любовта е мишена.

Зная кой е на спусъка.

И защо е ранена.

 

Кърпя риза отново.

За едно недоносче.

Но сърдито е слънцето.

Реже с лъч като с ножче.

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??