Ножче
Н О Ж Ч Е
Отеснява ми делникът.
Пак е в кърпена риза.
Наклони се от чакане.
Като кулата в Пиза.
Отеснявам на себе си.
И съм мъртва сред живи.
Два ръкава белеят.
Но душата ми - сива.
С тях прегръщам по изгрев.
Слънценосна измама.
А в прегръдката - никой.
Даже мене ме няма.
Изчислявам ъглите.
Между страх и съмнение.
Прецъфтявам от истина.
В мен слепецът е с мнение.
А зениците - свити.
Любовта е мишена.
Зная кой е на спусъка.
И защо е ранена.
Кърпя риза отново.
За едно недоносче.
Но сърдито е слънцето.
Реже с лъч като с ножче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
