Н О К Т Ю Р Н О
Някога си, някъде си -
кой знае къде, кога и как,
се срещнали веднъж случайно
някак си Зората и Дъждът.
Някога си, някъде си -
може би във края на нощта
с подпалени коси Зората
някак си прегърнала Дъжда.
Някога си, някъде си -
кой знае къде, кога и как,
превърнала във жар Зората
някак си сълзите на Дъжда.
Някога си, някъде си -
може би във края на нощта,
от Зората и Дъжда родила се
някак си светлината на деня...
Александра и Виктор
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados