VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
7 oct 2009, 12:55

Ноктюрно

  Poesía
888 0 21

 

 

 

 

                                   Н О К Т Ю Р Н О

 

 

 

 

 

                                  Някога си, някъде си -

                                               кой знае къде, кога и как,

                                  се срещнали веднъж случайно

                                               някак си Зората и Дъждът.

 

 

                                  Някога си, някъде си -

                                               може би във края на нощта

                                  с подпалени коси Зората

                                               някак си прегърнала Дъжда.

 

 

                                 Някога си, някъде си -

                                               кой знае къде, кога и как,

                                 превърнала във жар Зората

                                               някак си сълзите на Дъжда.

 

 

                                 Някога си, някъде си -

                                               може би във края на нощта,

                                 от Зората и Дъжда родила се

                                               някак си светлината на деня...

 

 

 

 

 

                                                                Александра и Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0