VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
7 окт. 2009 г., 12:55

Ноктюрно

887 0 21

 

 

 

 

                                   Н О К Т Ю Р Н О

 

 

 

 

 

                                  Някога си, някъде си -

                                               кой знае къде, кога и как,

                                  се срещнали веднъж случайно

                                               някак си Зората и Дъждът.

 

 

                                  Някога си, някъде си -

                                               може би във края на нощта

                                  с подпалени коси Зората

                                               някак си прегърнала Дъжда.

 

 

                                 Някога си, някъде си -

                                               кой знае къде, кога и как,

                                 превърнала във жар Зората

                                               някак си сълзите на Дъжда.

 

 

                                 Някога си, някъде си -

                                               може би във края на нощта,

                                 от Зората и Дъжда родила се

                                               някак си светлината на деня...

 

 

 

 

 

                                                                Александра и Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0