VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
7.10.2009 г., 12:55

Ноктюрно

884 0 21

 

 

 

 

                                   Н О К Т Ю Р Н О

 

 

 

 

 

                                  Някога си, някъде си -

                                               кой знае къде, кога и как,

                                  се срещнали веднъж случайно

                                               някак си Зората и Дъждът.

 

 

                                  Някога си, някъде си -

                                               може би във края на нощта

                                  с подпалени коси Зората

                                               някак си прегърнала Дъжда.

 

 

                                 Някога си, някъде си -

                                               кой знае къде, кога и как,

                                 превърнала във жар Зората

                                               някак си сълзите на Дъжда.

 

 

                                 Някога си, някъде си -

                                               може би във края на нощта,

                                 от Зората и Дъжда родила се

                                               някак си светлината на деня...

 

 

 

 

 

                                                                Александра и Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0