Н О К Т Ю Р Н О
Някога си, някъде си -
кой знае къде, кога и как,
се срещнали веднъж случайно
някак си Зората и Дъждът.
Някога си, някъде си -
може би във края на нощта
с подпалени коси Зората
някак си прегърнала Дъжда.
Някога си, някъде си -
кой знае къде, кога и как,
превърнала във жар Зората
някак си сълзите на Дъжда.
Някога си, някъде си -
може би във края на нощта,
от Зората и Дъжда родила се
някак си светлината на деня...
Александра и Виктор
© Виктор Борджиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
