3 abr 2020, 13:37  

Ноктюрно

  Poesía
1.1K 15 12

                                                      на Йоана

 

 

Ще дойда в четири

пред твоята врата,

нечуто ще прошепна в ухото на вселената -

Обичам те, дете на любовта!

И в тази тъмнина -

най-непрогледната,

ще галя топлия ти лик с лъчи от мрак

и с инфраспектъра ще те рисувам...

Как искам този миг за вечността -

самотен еделвайс

                             в косите на изгубеното.

...Ще дойда в четири

пред твоята врата

и нека само сянката ти ме посрещне.

Да я погаля с тръпнеща ръка,

                     докоснал сякаш мимолетното.

До изгрева безмълвни да стоим -

две статуи на тишината...

И осквернени с първите лъчи

да се прелеем в необята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежно и божествено!
  • И тук коментарът само би развалил вълшебството на стиха...
  • Много нежна и докосваща любовна лирика! Поздравления!
  • Много красив стих!!! В прегръдката на тъмнината и светлата любов, засияват още по-силно съкралната обич и свързаност! Най-искрено те поздравявам!
  • Благодаря на всички, които удостоиха /по един или друг начин / с внимание това стихотворение. Трогнат съм, защото точно този стих ми е особено скъп. При това той е последното написано от мен стихотворение. Бъдете здрави и благословени!

    П.П. Георги, Яворов е силно повлиян от творчеството на Едгар По. Достатъчно е да посоча "Анабел ли". За мен Яворов не е оригинален автор. Не открих никакво сходство между моето стихотворение и цитираните от теб заглавия от Яворов. Но искам да се знае нещо. Младен Мисана никога не заимства от земни автори, защото те не означават нищо за него и на нищо не могат да го научат. Неговото творчество е свързано единствено с боговете.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...