Apr 3, 2020, 1:37 PM  

Ноктюрно

  Poetry
1.1K 15 12

                                                      на Йоана

 

 

Ще дойда в четири

пред твоята врата,

нечуто ще прошепна в ухото на вселената -

Обичам те, дете на любовта!

И в тази тъмнина -

най-непрогледната,

ще галя топлия ти лик с лъчи от мрак

и с инфраспектъра ще те рисувам...

Как искам този миг за вечността -

самотен еделвайс

                             в косите на изгубеното.

...Ще дойда в четири

пред твоята врата

и нека само сянката ти ме посрещне.

Да я погаля с тръпнеща ръка,

                     докоснал сякаш мимолетното.

До изгрева безмълвни да стоим -

две статуи на тишината...

И осквернени с първите лъчи

да се прелеем в необята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нежно и божествено!
  • И тук коментарът само би развалил вълшебството на стиха...
  • Много нежна и докосваща любовна лирика! Поздравления!
  • Много красив стих!!! В прегръдката на тъмнината и светлата любов, засияват още по-силно съкралната обич и свързаност! Най-искрено те поздравявам!
  • Благодаря на всички, които удостоиха /по един или друг начин / с внимание това стихотворение. Трогнат съм, защото точно този стих ми е особено скъп. При това той е последното написано от мен стихотворение. Бъдете здрави и благословени!

    П.П. Георги, Яворов е силно повлиян от творчеството на Едгар По. Достатъчно е да посоча "Анабел ли". За мен Яворов не е оригинален автор. Не открих никакво сходство между моето стихотворение и цитираните от теб заглавия от Яворов. Но искам да се знае нещо. Младен Мисана никога не заимства от земни автори, защото те не означават нищо за него и на нищо не могат да го научат. Неговото творчество е свързано единствено с боговете.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...