Ноктюрно
на Йоана
Ще дойда в четири
пред твоята врата,
нечуто ще прошепна в ухото на вселената -
Обичам те, дете на любовта!
И в тази тъмнина -
най-непрогледната,
ще галя топлия ти лик с лъчи от мрак
и с инфраспектъра ще те рисувам...
Как искам този миг за вечността -
самотен еделвайс
в косите на изгубеното.
...Ще дойда в четири
пред твоята врата
и нека само сянката ти ме посрещне.
Да я погаля с тръпнеща ръка,
докоснал сякаш мимолетното.
До изгрева безмълвни да стоим -
две статуи на тишината...
И осквернени с първите лъчи
да се прелеем в необята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
