3 апр. 2020 г., 13:37  

Ноктюрно

1.2K 15 12

                                                      на Йоана

 

 

Ще дойда в четири

пред твоята врата,

нечуто ще прошепна в ухото на вселената -

Обичам те, дете на любовта!

И в тази тъмнина -

най-непрогледната,

ще галя топлия ти лик с лъчи от мрак

и с инфраспектъра ще те рисувам...

Как искам този миг за вечността -

самотен еделвайс

                             в косите на изгубеното.

...Ще дойда в четири

пред твоята врата

и нека само сянката ти ме посрещне.

Да я погаля с тръпнеща ръка,

                     докоснал сякаш мимолетното.

До изгрева безмълвни да стоим -

две статуи на тишината...

И осквернени с първите лъчи

да се прелеем в необята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежно и божествено!
  • И тук коментарът само би развалил вълшебството на стиха...
  • Много нежна и докосваща любовна лирика! Поздравления!
  • Много красив стих!!! В прегръдката на тъмнината и светлата любов, засияват още по-силно съкралната обич и свързаност! Най-искрено те поздравявам!
  • Благодаря на всички, които удостоиха /по един или друг начин / с внимание това стихотворение. Трогнат съм, защото точно този стих ми е особено скъп. При това той е последното написано от мен стихотворение. Бъдете здрави и благословени!

    П.П. Георги, Яворов е силно повлиян от творчеството на Едгар По. Достатъчно е да посоча "Анабел ли". За мен Яворов не е оригинален автор. Не открих никакво сходство между моето стихотворение и цитираните от теб заглавия от Яворов. Но искам да се знае нещо. Младен Мисана никога не заимства от земни автори, защото те не означават нищо за него и на нищо не могат да го научат. Неговото творчество е свързано единствено с боговете.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...