Нокът от глухарче
НОКЪТ ОТ ГЛУХАРЧЕ
Отиваш си. Без теб светът
ще продължи да съществува.
Вземи си хляб и сол за път.
И никога не ме сънувай.
Щом можеш – лесно забрави,
не се вини, не ме проклинай.
Снишени нежните треви
щептят, че иде дълга зима.
Маршрут луната начерта –
със нокът от глухарче драснат,
там дето почва вечерта
и свършва тъмната ти ласка.
Безмълвни сребърни липи,
разстилат ароматен губер.
И твойта сянка се топи,
а стъпките в мъгла се губят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
