13 мая 2021 г., 08:55

Нокът от глухарче 

  Поэзия » Любовная
719 6 6

НОКЪТ ОТ ГЛУХАРЧЕ

 

Отиваш си. Без теб светът

ще продължи да съществува.

Вземи си хляб и сол за път.

И никога не ме сънувай.

 

Щом можеш – лесно забрави,

не се вини, не ме проклинай.

Снишени нежните треви

щептят, че иде дълга зима.

 

Маршрут луната начерта –

със нокът от глухарче драснат,

там дето почва вечерта

и свършва тъмната ти ласка.

 

Безмълвни сребърни липи,

разстилат ароматен губер.

И твойта сянка се топи, 

а стъпките в мъгла се губят.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??