13.05.2021 г., 8:55 ч.

Нокът от глухарче 

  Поезия » Любовна
718 6 6

НОКЪТ ОТ ГЛУХАРЧЕ

 

Отиваш си. Без теб светът

ще продължи да съществува.

Вземи си хляб и сол за път.

И никога не ме сънувай.

 

Щом можеш – лесно забрави,

не се вини, не ме проклинай.

Снишени нежните треви

щептят, че иде дълга зима.

 

Маршрут луната начерта –

със нокът от глухарче драснат,

там дето почва вечерта

и свършва тъмната ти ласка.

 

Безмълвни сребърни липи,

разстилат ароматен губер.

И твойта сянка се топи, 

а стъпките в мъгла се губят.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??