Нокът от глухарче
НОКЪТ ОТ ГЛУХАРЧЕ
Отиваш си. Без теб светът
ще продължи да съществува.
Вземи си хляб и сол за път.
И никога не ме сънувай.
Щом можеш – лесно забрави,
не се вини, не ме проклинай.
Снишени нежните треви
щептят, че иде дълга зима.
Маршрут луната начерта –
със нокът от глухарче драснат,
там дето почва вечерта
и свършва тъмната ти ласка.
Безмълвни сребърни липи,
разстилат ароматен губер.
И твойта сянка се топи,
а стъпките в мъгла се губят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
