7 may 2019, 17:13

Номадка

  Poesía
626 1 3

Една Любов свита зад ъгъла,

осиротяла, немила, недрага.

Облечена  като скитница -

бездомна номадка от нищото.

 

Не помнеше откъде идва

и нямаше път за напред.

Изгуби компасът си в бурята,

в пустинята на бездушието.

 

Забрави коя е и какво иска,

след побоя на свирепите страхливци.

Искаше само да е невидима,

забулена в сенките на нощта.

 

***

Осъмнала, безнадеждно изгубена,

слънчев лъч я погали случайно.

Една ръка се протегна към нея,

подавайки ѝ шепа възможности...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© SMooth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Марко, че си отделил време и си прочел, написаното от мен! Приятно ми е, че с нещо съм те провокирала да прочетеш и малкото ми други неща
  • Прекрасен стих, Смуди ! Ще се поровя в творчеството ти... ако може ?
  • Благодаря, brinne! Надежда винаги трябва да има, само така има бъдеще

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...