Номадка
Една Любов свита зад ъгъла,
осиротяла, немила, недрага.
Облечена като скитница -
бездомна номадка от нищото.
Не помнеше откъде идва
и нямаше път за напред.
Изгуби компасът си в бурята,
в пустинята на бездушието.
Забрави коя е и какво иска,
след побоя на свирепите страхливци.
Искаше само да е невидима,
забулена в сенките на нощта.
***
Осъмнала, безнадеждно изгубена,
слънчев лъч я погали случайно.
Една ръка се протегна към нея,
подавайки ѝ шепа възможности...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
