DPP (SMooth)
304 5972
7.05.2019 г., 17:13 ч.

Номадка 

  Поезия
379 1 3

Една Любов свита зад ъгъла,

осиротяла, немила, недрага.

Облечена  като скитница -

бездомна номадка от нищото.

 

Не помнеше откъде идва

и нямаше път за напред.

Изгуби компасът си в бурята,

в пустинята на бездушието.

 

Забрави коя е и какво иска,

след побоя на свирепите страхливци.

Искаше само да е невидима,

забулена в сенките на нощта.

 

***

Осъмнала, безнадеждно изгубена,

слънчев лъч я погали случайно.

Една ръка се протегна към нея,

подавайки ѝ шепа възможности...

© SMooth Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Марко, че си отделил време и си прочел, написаното от мен! Приятно ми е, че с нещо съм те провокирала да прочетеш и малкото ми други неща
  • Прекрасен стих, Смуди ! Ще се поровя в творчеството ти... ако може ?
  • Благодаря, brinne! Надежда винаги трябва да има, само така има бъдеще
Предложения
: ??:??