7 мая 2019 г., 17:13

Номадка

628 1 3

Една Любов свита зад ъгъла,

осиротяла, немила, недрага.

Облечена  като скитница -

бездомна номадка от нищото.

 

Не помнеше откъде идва

и нямаше път за напред.

Изгуби компасът си в бурята,

в пустинята на бездушието.

 

Забрави коя е и какво иска,

след побоя на свирепите страхливци.

Искаше само да е невидима,

забулена в сенките на нощта.

 

***

Осъмнала, безнадеждно изгубена,

слънчев лъч я погали случайно.

Една ръка се протегна към нея,

подавайки ѝ шепа възможности...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SMooth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Марко, че си отделил време и си прочел, написаното от мен! Приятно ми е, че с нещо съм те провокирала да прочетеш и малкото ми други неща
  • Прекрасен стих, Смуди ! Ще се поровя в творчеството ти... ако може ?
  • Благодаря, brinne! Надежда винаги трябва да има, само така има бъдеще

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....