Една Любов свита зад ъгъла,
осиротяла, немила, недрага.
Облечена като скитница -
бездомна номадка от нищото.
Не помнеше откъде идва
и нямаше път за напред.
Изгуби компасът си в бурята,
в пустинята на бездушието.
Забрави коя е и какво иска,
след побоя на свирепите страхливци.
Искаше само да е невидима,
забулена в сенките на нощта.
***
Осъмнала, безнадеждно изгубена,
слънчев лъч я погали случайно.
Една ръка се протегна към нея,
подавайки ѝ шепа възможности...
© SMooth All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
