24 jul 2017, 20:33

Нощ

  Poesía
1.8K 5 11

Един е Слънчо -

гали, топли, радва.

Щом залезе идва Сънчо. 

Милион деца в пазвата си грабва 

и ги приспива с майчина обич голяма. 

 

Остават десетина облака в небето. 

Играят с немирния вятър,

който им духа в лицето

и ги вози безплатно. Голям е театър! 

 

 

Пет звездички 

мигат с очички. 

Сякаш жумят и се крият от всички. 

 

Такава е нощта -

красива, тъмна, нежна. 

Нека хиляди слънца копнежни 

в съня изгреят и се сбъднат! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

4 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...