24 jul 2017, 20:33

Нощ

  Poesía
1.8K 5 11

Един е Слънчо -

гали, топли, радва.

Щом залезе идва Сънчо. 

Милион деца в пазвата си грабва 

и ги приспива с майчина обич голяма. 

 

Остават десетина облака в небето. 

Играят с немирния вятър,

който им духа в лицето

и ги вози безплатно. Голям е театър! 

 

 

Пет звездички 

мигат с очички. 

Сякаш жумят и се крият от всички. 

 

Такава е нощта -

красива, тъмна, нежна. 

Нека хиляди слънца копнежни 

в съня изгреят и се сбъднат! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

4 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...