Един е Слънчо -
гали, топли, радва.
Щом залезе идва Сънчо.
Милион деца в пазвата си грабва
и ги приспива с майчина обич голяма.
Остават десетина облака в небето.
Играят с немирния вятър,
който им духа в лицето
и ги вози безплатно. Голям е театър!
Пет звездички
мигат с очички.
Сякаш жумят и се крият от всички.
Такава е нощта -
красива, тъмна, нежна.
Нека хиляди слънца копнежни
в съня изгреят и се сбъднат!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
