Един е Слънчо -
гали, топли, радва.
Щом залезе идва Сънчо.
Милион деца в пазвата си грабва
и ги приспива с майчина обич голяма.
Остават десетина облака в небето.
Играят с немирния вятър,
който им духа в лицето
и ги вози безплатно. Голям е театър!
Пет звездички
мигат с очички.
Сякаш жумят и се крият от всички.
Такава е нощта -
красива, тъмна, нежна.
Нека хиляди слънца копнежни
в съня изгреят и се сбъднат!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени