Нощ
Oблякла най-тъмната дреха,
разпуснала черни коси,
забързана сякаш за среща,
нощта към града пак върви.
По пътя и залези гаснат
и раждат се нови звезди,
сълзи и усмивки заспиват,
събуждат се късни мъгли.
И в нейната нежна прегръдка
се сгушва спокоен градът,
забравил за свойте тревоги,
заспива пречистен и тих.
И само луната остава
над времето сякаш да бди,
до утре, когато отново
денят светлина ще роди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
